Тук обаче е важно да дефинираме сами за себе си какво смятаме, че е загуба на време.
Когато бях дете, беше на мода схващането, че почивката е загуба на време. Предполагаше се, че човек постоянно трябва да работи под някаква форма, за да са ползотворни дните му. Това доста ме измъчваше и дълги години не можех да си почивам или да се радвам на свободното си време без да изпитвам вина.
Днес съм отхвърлила това убеждение. Вече смятам, че почивката е жизнено важна и е част от работния процес. Време, прекарано в радост и добро настроение, за мен е оползотворено. Работа, която не е по посока на целите ми и интересите ми, смятам за истинска загуба на време и ресурси.
А какво е вашето отношение към времето?
Сигурни ли сте?