При­мер 1: Дете, ко­е­то рас­те с ро­ди­те­ли, ко­и­то пос­то­ян­но са в кон­ф­ликт. Тъй като въз­рас­т­ни­те в по­доб­но се­мейс­т­во ня­мат ме­ха­ни­зъм за ус­пеш­но раз­ре­ше­ние на не­раз­би­ра­тел­с­т­ва­та помежду си, де­те­то по­пъл­ва тази лип­са като вли­за в ро­ля­та на ми­рот­во­рец. То се опит­ва да сдоб­ри мама и тате на вся­ка цена и дори да по­е­ме част от съз­да­ло­то се нап­ре­же­ние. Това, раз­би­ра се, е...

При­ме­ри:“Не ми се ходи на ра­бо­та днес”—-> “Из­мо­ре­на съм, имам нуж­да да си по­чи­на./ Имам нуж­да да пре­кар­вам деня си по смис­лен на­чин.”“Не ми се об­щу­ва с хора днес” —-> “Имам нуж­да да об­щу­вам с хо­ра­та по ав­тен­ти­чен на­чин./ Имам нуж­да да ос­та­на насаме със себе си.” Не бър­зай­те да се на­сил­ва­те да пра­ви­те неща, ко­и­то не ви ха­рес­ват. По­пи­тай­те се...

Когато ня­кой се стре­ми обсесивно към на­ше­то вни­ма­ние и одоб­ре­ние, той всъщност е напълно сляп за на­ша­та лич­ност. Той не се ин­те­ре­су­ва как­во ни се случ­ва на нас в този мо­мент, от как­во има­ме нуж­да, с как­ви ре­сур­си раз­по­ла­га­ме в дейс­т­ви­тел­ност. Всич­ко, ко­е­то го ин­те­ре­су­ва, е колко мо­жем да му да­дем, за да за­пъл­ним праз­ни­на­та в него. Тук няма лю­бов...