Вът­реш­на­та праз­ни­на, за ко­я­то хо­ра­та го­во­рят, са всъщност не­за­до­во­ле­ни­те ни пот­реб­нос­ти, от ко­и­то се дис­тан­ци­ра­ме като не ги на­зо­ва­ва­ме кон­к­рет­но, а вместо това ги из­на­ся­ме в един аб­с­трак­тен план, където те ос­та­ват не­о­съз­на­ти. 

При­мер 1: Дете, ко­е­то рас­те с ро­ди­те­ли, ко­и­то пос­то­ян­но са в кон­ф­ликт. Тъй като въз­рас­т­ни­те в по­доб­но се­мейс­т­во ня­мат ме­ха­ни­зъм за ус­пеш­но раз­ре­ше­ние на не­раз­би­ра­тел­с­т­ва­та помежду си, де­те­то по­пъл­ва тази лип­са като вли­за в ро­ля­та на ми­рот­во­рец. То се опит­ва да сдоб­ри мама и тате на вся­ка цена и дори да по­е­ме част от съз­да­ло­то се нап­ре­же­ние. Това, раз­би­ра се, е...

При­ме­ри:“Не ми се ходи на ра­бо­та днес”—-> “Из­мо­ре­на съм, имам нуж­да да си по­чи­на./ Имам нуж­да да пре­кар­вам деня си по смис­лен на­чин.”“Не ми се об­щу­ва с хора днес” —-> “Имам нуж­да да об­щу­вам с хо­ра­та по ав­тен­ти­чен на­чин./ Имам нуж­да да ос­та­на насаме със себе си.” Не бър­зай­те да се на­сил­ва­те да пра­ви­те неща, ко­и­то не ви ха­рес­ват. По­пи­тай­те се...