Колко често се сравнявате с другите? Колко често си мислите, че никак не се справяте във важните за вас неща в сравнение с някой друг? Или пък се радвате, че го превъзхождате?
Всъщност това е част от така нареченото “вертикално мислене” и се изразява в това да си даваме оценки и да се поставяме под или над другите. Тук може да се срамуваме от себе си или да се гордеем, но и в двата случая сме уязвими и ни липсва базисно усещане за стойност.
Алтернативният мироглед е в хоризонтален план. Това се случва, когато не смятаме, че някой струва повече или по-малко от нас. Наясно сме, че хората са различни, но не ги подреждаме в йерархия. Разбира се, те могат да знаят или могат повече от нас в определени сфери и да бъдат наши учители или извор на вдъхновение. Това обаче не променя нашето усещане за стойност и не ни поставя в позиция, в която трябва да крием слабостите си или да компенсираме през невротично поведение. Тази нагласа ни помага да се развиваме по-ефективно и да бъдем в мир със себе си и другите.
Базисното усещане за лична стойност не се припокрива напълно с любовта към себе си, но без него тя е невъзможна.
Сигурни ли сте?