Когато срав­ня­ва­ме себе си с дру­ги­те или два­ма чо­ве­ка помежду им, ние не взи­ма­ме под вни­ма­ние из­к­лю­чи­тел­но важ­ни фак­то­ри като лич­на­та ис­то­рия и уни­кал­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на все­ки. Когато срав­ня­ва­ме чо­веш­ки съ­щес­т­ва, стре­ме­жът е винаги хо­ра­та да се уед­нак­вят, да вля­зат в нор­ма­та или иде­а­ла. Като че ли няма зна­че­ние дали този иде­ал или нор­ма ре­зо­ни­ра с чо­ве­ка, дали е не­го­ви­ят...

Да бъ­дем ес­тес­т­ве­ни зна­чи да сме наясно с емо­ци­и­те си и да ги из­ра­зя­ва­ме сво­ев­ре­мен­но и сво­бод­но. Това не зна­чи да сме по­ди­ве­ли от гняв на­сил­ни­ци или вла­че­щи се по пода ме­лан­хо­ли­ци. Стиг­не ли се до по­доб­ни край­нос­ти, ес­тес­т­ве­ност­та е била със си­гур­ност пре­неб­рег­на­та и по­тис­на­та отдавна. И не, това не зна­чи, че ще изя­дем веднага 10 сла­до­ле­да, защото така...

Жи­во­тът не е само по­ре­ди­ца от съ­би­тия, ко­и­то ни се случ­ват докато сме на тази Земя. Жи­во­тът е и тази ис­к­ра, ко­я­то все­ки от нас носи вътре в себе си. Понякога тя се про­я­вя­ва като ра­дост, друг път като неж­ност, понякога като гняв и неп­ри­ми­ри­мост. Ис­к­рата жи­вот седи зад на­ши­те по­ри­ви и меч­ти и ни по­каз­ва кои сме в дейс­т­ви­тел­ност....