В психотерапията откриваме нашите болки, но също така и ресурсите за излекуването им

19 април, 2022

Понякога чу­вам хо­ра­та да каз­ват, че няма сми­съл от пси­хо­те­ра­пи­я­та, защото прос­то те връ­ща към неп­ри­ят­ни спо­ме­ни, в ко­и­то не тряб­ва да ро­виш. В дейс­т­ви­тел­ност, това е един не­ин­фор­ми­ран пог­лед над пси­хо­те­ра­пев­тич­ния про­цес. Да, в ме­то­да, кой­то аз и много дру­ги те­ра­пев­ти пол­з­ва­ме, се ра­бо­ти над трав­ми­те. Кли­ен­ти­те си при­пом­нят бо­лез­не­ни съ­би­тия от ми­на­ло­то, но това се пра­ви с цел да се раз­бе­ре как тези съ­би­тия все още вли­я­ят върху пси­хи­ка­та на чо­ве­ка и до днес. След това съ­би­ти­е­то се пре­раз­г­леж­да през нова гледна точ­ка и ин­тер­п­ре­та­ци­я­та на кли­ен­та се пре­на­пис­ва по на­чин, кой­то да об­лек­чи стра­да­ни­е­то му и да зат­во­ри си­ту­а­ци­я­та. Това, раз­би­ра се, е сло­жен про­цес и невинаги се по­лу­ча­ва от пър­вия опит. Ня­кои трав­ми са по-теж­ки и са съз­да­ли пре­ка­ле­но много фил­т­ри и из­к­ри­ве­ни ин­тер­п­ре­та­ции. С вре­ме­то и ра­бо­та­та обаче, всич­ко може да се отра­бо­ти и кли­ен­тът най-накрая да се по­ми­ри с ми­на­ло­то си и да про­ме­ни ка­чес­т­во­то си на жи­вот в нас­то­я­ще­то.

Влез за да добавиш нов коментар