Като вся­ко пси­хич­но раз­стройс­т­во, тре­вож­ност­та носи пос­ла­ние от по-дъл­бо­ки­те сло­е­ве на пси­хи­ка­та ни. Чес­то хо­ра­та каз­ват, че не зна­ят защо са тре­вож­ни или си мис­лят, че ня­как­ви по­вър­х­нос­т­ни неща ги тре­во­жат, но ис­тин­с­ки­те при­чи­ни ос­та­ват скри­ти и не­о­съз­на­ти. За да се ос­во­бо­дим от тре­вож­ност­та обаче, тряб­ва да ос­мис­лим как­во иска да ни каже. Ето няколко идеи:

• Не­о­пол­зот­во­ре­на енер­гия: Чо­ве­кът пре­неб­рег­ва или не от­да­ва нуж­на­та важ­ност на оп­ре­де­лен ас­пект от пси­хи­ка­та си. Зат­ла­че­на­та енер­гия може да е сек­су­ал­на, твор­чес­ка, ду­хов­на, иг­ри­ва и т.н. Тя се бори за прос­т­ран­с­т­во за жи­вот през тре­вож­ност­та.

• Жи­вот, не­съ­от­ве­тен на лич­ност­та: Тя­ло­то дава знак, че на­чи­нът на жи­вот, кой­то води чо­ве­кът в този пе­ри­од, не съ­от­вет­с­тва на не­го­ви­те ис­тин­с­ки пот­реб­нос­ти, желания и прин­ци­пи.

• Сил­на умо­ра: Тя­ло­то и умът са из­то­ще­ни, но чо­ве­кът не си дава по­чив­ка. Тре­вож­ност­та идва, за да на­пом­ни, че този ри­тъм не може да се под­дър­жа повече.

• Про­дъл­жи­те­лен ре­жим на из­чак­ва­не: Чо­ве­кът из­жи­вя­ва кри­за в лич­ни­те си вза­и­мо­от­но­ше­ния, нап­ре­же­ние на ра­бо­та, ток­сич­ни при­я­тел­с­т­ва. Нещо тряб­ва да се изяс­ни, пот­вър­ди или да прик­лю­чи.

• За­у­че­на тре­вож­ност: Този тип от­но­ше­ние към жи­вота е на­у­чен в дет­с­тво от ро­ди­те­ли, ко­и­то са били тре­вож­ни. Чо­ве­кът вяр­ва, че това е ос­нов­ни­ят на­чин за "спра­вя­не" с ре­ал­ност­та.