Има едно пог­реш­но схва­ща­не относно пси­хо­те­ра­пи­я­та и то е, че веднъж като си раз­ре­шил проб­ле­ми­те си, вече пси­хи­ка­та ти е ус­той­чи­ва на вся­как­ви уда­ри. Пси­хо­те­ра­пев­тът пък се смя­та за чо­век без проб­ле­ми, кой­то пре­би­ва­ва в Дзен спо­койс­т­вие вся­ка се­кун­да от съ­щес­т­ву­ва­не­то си. Ре­ал­ност­та далеч не е такава. Раз­би­ра се, след много ра­бо­та над себе си, чо­век е по-си­лен пси­хи­чес­ки, но...

В пси­хо­те­ра­пи­я­та лип­са­та на тър­пе­ние се счи­та за съп­ро­ти­ва. Кли­ен­тът иска да му се раз­ре­шат проб­ле­ми­те сега веднага, като с ма­ги­чес­ка пръч­ка. Чо­веш­ка­та пси­хи­ка обаче има свой соб­с­твен ри­тъм. Не се ста­ва си­лен чо­век за един ден. Това са бав­ни и слож­ни про­це­си. Се­сия след се­сия се чис­ти ста­ро­то, не­нуж­но­то, не­фун­к­ци­о­ни­ра­що­то, а но­во­то и здра­во­то бав­но и пла­хо си проп­ра­вя...

Отне ми дос­та вре­ме да на­у­ча този урок. Ще ми се да вяр­вам, че по при­ро­да съм войн­с­т­ве­на, но може би прос­то така съм свик­на­ла да се спра­вям с трав­ми­те си. Пре­ка­ра­ла съм без­б­рой ча­со­ве в спо­ро­ве с най-раз­лич­ни хора на най-раз­лич­ни теми. Впря­га­ла съм це­лия си ин­те­лект и зна­ния, за да убе­дя от­с­рещ­на­та стра­на в гледната си точ­ка. Бор­ба­та...