Хората, които са били изоставени от партньорите си, могат да започнат да ги идеализират. Това се случва по две причини.
Първата е, че по този начин намират основание за огромното си страдание. Те смятат, че след като бившият им партньор е бил изключително човешко същество няма как да не са сринати психически в момента. Това, разбира се, е израз на нежеланието да се видят собствените дефицити, изкривени нагласи и травми.
Другата причина за подобна идеализация е, че тя създава илюзията, че все още има емоционална връзка между изоставения и изоставащия. Няма значение, че тази връзка се развива само в главата на изоставения. Тя му помага да отложи срещата с реалността и факта, че вече е сам и трябва да работи над и със себе си. В такива моменти хората смятат, че да са обсебени и по-добре от това да са сами.
Този механизъм значително забавя и затруднява преживяването на раздяла.
Сигурни ли сте?